КАК ЕДНА СУРОГАТНА МАЙКА В ТАЙЛАНД СЕ ОКАЗА С ЧУЖДО ДЕТЕ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН
Ако днес направим ПРАВИЛНИЯ избор, той ще бъде ли правилен и след 10 години? А след 20? А след цял един живот? Зависи ли бъдещето на децата ни от нашите сегашни решения и имаме ли достатъчно информация, за да вземем правилното решение?
Неговото име е Гами. Той е само на 7 месеца, но отново привлече вниманието към неясния свят на сурогатното майчинство в Тайланд. Гами е роден със Синдром на Даун през декември 2013 г. от бедна тайландска сурогатна майка, като един от близнаците, които тя е носела за австралийска двойка.
Въпреки, че родила 2 бебета, когато дошло време да приберат новородените вкъщи, биологичното семейство взело само едното – здравото. Бебето с генетична аномалия – Тризомия 21 (Синдром на Даун) било оставено в Тайланд на сурогатната майка – изненадана и без възможности да се грижи за детето и специалните му нужди.
Оправданието на биологичните родители, че са „твърде стари“ да се грижат за близнаци и твърдението, че не са знаели за съществуването на болното дете, са трудни за приемане от тайландската родилка, както и от благотворителната организация, наела се със събирането на средства за обезпечаване на лечението на Гами. Освен Синдром на Даун той има и сърдечно заболяване (често срещан факт при тези деца), което може да изисква хирургична намеса, а в момента е в болница за лечение и на пневмония. Синдромът на Даун, освен с умствената изостаналост, често се характеризира и с понижена имунна защита, чревна непроходимост, загуба на слух или зрение, повишен риск от развитие на болестта на Алцхаймер в ранна възраст и много други. Въпреки всички тези възможни усложнения в здравето му и трудностите, които ще има в отглеждането на сурогатното бебе и двете си собствени деца, тайландската майка е твърдо решена да задържи и да се грижи за прекрасния Гами.
Тя е била информирана, че едното от бебетата е със синдром на Даун чак в 7 месец от бременността (24-28 гестационна седмица). След предложение да се „отърве от детето“ в този изключително късен и опасен период на бременността, тя е отказала да го направи. Биологичните родители, които сурогатната майка е срещала само 3 пъти, от своя страна, не са проявили никакъв интерес към болното новородено.
Изоставянето на деца с увреждания е един от проблемите, идентифицирани и от изследователи от Macquarie University, които събират информация за подобни случаи при сурогатни майки. В по-голямата си част тези бременности са успешни и носят много радост и усмивки на семействата, които не могат да имат деца, но трябва да се проследяват по общите правила за високорискови бременности, независимо от възрастта на сурогатната майка.
Информацията е основната причина да взимаме своите правилни (от нашата гледна точка) решения и да поемаме отговорност. Информацията ни е нужна и за да се подготвим за последиците от своите решения– какво ще се промени в нашия и в живота на хората около нас. Всеки има право на информация. Вашата информация можете да намерите на prenatest.bg