Slide
Пренататко
baners_Prenatest - Mobile

Запознайте се с първия ПренаТатко Светлин Антонов. Прочетете неговата история, разказана специално за Пренатест и всички бъдещи татковци, които сега се питат какво им предстои.

Радостта от бащинството е неизмерима…

Така определя радикалната промяна в живота си, започнала с появата на малкия Персиан, 38-годишният IT спеациалист от София Светлин Антонов. Малко повече от година след раждането на сина си Светльо се връща назад в спомените, за да разкаже за вълнението от очакването, как реагира на новината, че ще става баща и как Пренатест помага на него и съпругата му да се радват на щастлива и спокойна бременност.

Светльо, каква беше първата ти реакция, когато разбра, че ще ставаш татко?

Помня, че реакцията ми беше доста „дървеняшка” (смее се). Съпругата ми Алиса ми съобщи новината една вечер, когато тъкмо се бях прибрал у дома след работа. Единственото, което успях да кажа беше нещо от рода на „ами добре… хубаво…“ и задължително да попитам дали е сигурно. Но въпреки това вътрешно бях безкрайно щастлив и искрено радостен!

Как преминаха за теб деветте месеца на очакване. Какви бяха емоциите и тревогите ти по това време?

Бременността премина относително нормално, като не пропускахме всички редовни изследвания и скрининги.  Разбира се имаше ги и притесненията дали всичко с бебето и майката е наред, как се развиват нещата, дали не сме забравили нещо, какво ни предстои… Много и различни са емоциите – от чисто човешките трепети, свързани с очакването до хилядите „технически“ подробности, с които човек неминуемо се сблъсква, когато очаква бебе.

Как със съпругата ти решихте да направите Пренатест и имаше ли конкретна медицинска причина за това?

Решение за Пренатест не е имало, просто за нас беше задължително да го направим. Основната причина за това беше, че тестът дава с близо 100-процентова точност информация за потенциални генетични проблеми с плода още от най-ранен етап на бременността. За нас беше важно да знаем това с оглед на реалността в която живеем – храни, пълни със знайни и незнайни „благотворни“ съставки, хиляди източници на замърсяване на въздуха и водата и т.н. Да не забравяме и хилядите източници на високочестотни лъчения (които се поглъщат от меките тъкани и за които има данни, че биха могли да увредят човешката ДНК) като GSM антени, рутери, датчици, сензори и какво ли още не. За нас здравето и бъдещето на бебето ни бяха на първо място, поради това Пренатест беше неизменна част от всичко, което можехме да направим предварително за да се уверим, че нещата са нормални.

Някои лекари ни казваха, че подобно изследване не е необходимо и дори правеха коментари от типа „Защо ще си давате парите, когато няма нужда?“. Ние обаче преценихме, че е редно да сме отговорни пред детето си. Винаги сме се учудвали на хора, които са склонни да инвестират големи суми в покупки от рода на последен модел плазмен телевизор, таблет или смартфон, но не и в превенцията на здравето си. Не бихме могли да си представим, че  здравето на детето ни може да е по-маловажно или по-евтино.

Въпрос на личен избор и ценностна система е, но който се съмнява в нуждата и важността на Пренатест , може да разгледа статистиките за родените с генетични увреждания деца за последните години, която за огромно съжаление показва драстично експоненциално нарастване на тези случаи.

Как се почувствахте след като получихте резултатите от Пренатест и какви бяха те?

Резултатите от Пренатест за наличие на генетични аномалии бяха отрицателни, което за нас беше положително – нямаше индикации за никакви проблеми с плода. Почувствахме огромно облекчение и останахме с едно притеснение по-малко, което не е маловажно. Представям си какво е чувството да трепериш девет месеца дали детето няма да има вродени проблеми при раждането. Е, ние избрахме да си спестим това травмиращо чувство, но най-вече го направихме за детето си, за да знаем че ще се роди здраво и ще има шанс за пълноценен живот и бъдеще.

Защо избрахте именно Пренатест – първият неинвазивен пренатален тест в Европа и България?

Избрахме Пренатест, защото познавам лично хората в екипа на НМ Дженомикс, които предлагат Пренатест у нас. Имам прекрасни впечатления от тяхното високо ниво на професионализъм и отдаденост във всичко, което вършат с внимание и грижа. Естествено, моята съпруга направи проучване и на други подобни тестове и компании, но накрая и тя се съгласи с мен, че правилното място е НМ Дженомикс, а Пренатест е нашият тест. Не го казвам като реклама, просто това са фактите.

Как продължи очакването на бебето след като направихте Пренатест и как се подготвяхте за голямото събитие?

Ах, подготовката и очакването… Имаше доста неща, които трябваше да се променят и подготвят с оглед на бъдещата поява на бебето в живота ни, но те вървяха леко и приятно, знаейки какво ни предстои. Всъщност тогава само си мислехме, че знаем какво ни предстои, но в последствие се оказа че изобщо не сме и предполагали…

С какво се промени животът на семейството с появата на третия член?

Появата на бебето, което всъщност е четвърти член на семейството (защото има и кака, която макар и котка все пак е член на семейството) преобърна живота и представите ни доста радикално. Изглежда по един начин, когато четеш за родителството в книгите или да пък гледаш клипчета на усмихнати родители и бебета и съвсем друго, когато се случва на теб. Особено когато се започне с коликите, безсънието и тревогите дали му е достатъчно топло, дали не му студено, гладен ли е, жаден ли е и какво ли още не…

Как изглежда днес ежедневието ти на млад татко?

Ежедневието ми е доста интересно. Синът ми Персиан вече е на една година и вече не е съвсем бебе. Сутрин идва с пълзене и помощ от мама, за да ме събуди за работа с викове и бъркане в очите или щипане по носа. Междувременно се опитва да отскубне кабелите на зарядните за телефоните, на лампата, да поразхвърля каквото му падне. Вечер ме посреща пълзейки като костенурка с викове „тата, тата “ и може да оправи настроението ми и след най-тежкия ден. Измисля всякакви бели и преследва котката, за да дърпа опашката ѝ, което на нея никак не и се нрави… С две думи забавно е, но и доста ангажиращо, тъй-като непрекъснато трябва да се следи да не направи нещо опасно като например да обърне някоя саксия върху себе си или пък някой шкаф… Персиан е доста деен, има енергия да „твори“ пакости неспирно и целодевно.

Ако трябва да съм откровен, по-голямата тежест пада върху раменете на майка му Алиса, която е ангажирана с него по цял ден, докато аз съм на работа. Нещо, за което съм ѝ изключително признателен като моя любима и майка на сина ми. Освен рутинните хранения, разходки, смяна на памперси и куп други дейности, тя трябва да е на щрек всяка секунда и да следи дали няма да се развихри и да сътвори нещо опасно. Въпреки всичко, радостта от бащинството е неизмерима и пожелавам на всеки да я изпита и преживее!

Светлин Антонов, 38г.
Радостта от бащинството е неизмерима - Интервю със Светлин Антонов
Радостта от бащинството е неизмерима - Интервю със Светлин Антонов 2
Радостта от бащинството е неизмерима - Интервю със Светлин Антонов 3
Радостта от бащинството е неизмерима - Интервю със Светлин Антонов 5