Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато разбрахте, че ще ставате родители?
К: Нямам търпение да се запозная с бебчо.
В: Добре, че успях да заснема реакцията на жена ми когато видя резултата от теста за бременност.

Имахте ли притеснения относно здравето на плода?
К: Да, започнах да се интересувам какви са задължителните и препоръчителните изследвания, на които трябва да се подложи всяка бременна. Исках да се информирам за всички възможни мерки, които бих могла да взема. Помня, че постоянно ходех със свито сърце на ехограф
В: Като всеки бъдещ родител, имах известни страхове.

Кога решихте да направите генетични изследвания? Сами ли го решихте или някой ви насочи? Имаше ли някаква основателна причина за него или просто искахте да сте спокойни?
К: Още в началото на бременността взех решение да направя изследване за най-честите генетични аномалии. Исках да съм сигурна, че всичко ще бъде наред с бебето ми. Не съм имала конкретни притеснения и не бях зачислена към групата „рискова бременност”, но от тези неща никой не е застрахован.
В: Исках да се радваме на едно здраво бебе, затова нямахме никакви колебания, че това е едно от задължителните изследвания, които трябва да се направят.

Бяхте ли чували за Пренатест? Наложи ли се да избирате между него и амниоцентеза?
К: За мен амниоцентезата никога не е била опция, поради риска бебето да пострада. Не можех да си представя, че 10 сантиметрова игла ще прободе корема ми.
В: Не бях чувал за Пренатест, докато заедно с жена ми не се осведомихме за най-актуалните тенденции в пренаталната диагностика. Бях изумен, че от няколко капки кръв от вената на жена ми, можем да научим толкова много.

Дълго ли мислихте, преди да решите да си направите теста?
К: Не, много бързо взех решение да си направя теста, бях едва в 3-ти месец на бременността. Буквално след няколко дни пробата ми вече пътуваше за Германия.
В: С жена ми бяхме единодушни относно това решение. Все пак се касаеше за здравето на детето ни.

Дълъг ли беше периодът на очакване на резултатите?
К: Резултатът ми пристигна, дори по-рано от очакваното, което ме изненада приятно и ми спести още няколко дни на безпокойство. Получих го преди да се подложа на фетална морфология, и това ми вдъхна спокойствие.
В: Не съм очаквал да пристигнат толкова бързо.

Какво беше усещането, когато те пристигнаха?
К: Изпитах чувство на облекчение.
В: Имах двоен повод за щастие, освен, че се отхвърлиха рисковете от наличие на аномалии при бебето се зарадвах, че ще имаме момиченце.

Доволни ли сте от избора си, бихте ли го препоръчали на своите приятели и познати, очакващи наследник?
К: Да, вече го направих.
В: Да, със сигурност. Трябва да се подхожда отговорно към семейното планиране.