По време на бременността бъдещите майки и татковци трябва да бъдат готови за всичко – както за страхотните емоции и ситуации, които им предстоят, така и за неочаквани новини, прегледи и изследвания относно здравето на бъдещото им детенце. За да премине този период безпроблемно, те трябва да бъдат информирани навреме относно случващото се с бебчето и всички възможни сценарии около неговото развитие.

Понякога, при формирането на бебето, процесът репликацията (удвояване) на ДНК молекулите не протича правилно и малки части от молекулата се губят, бивайки „заличени“. Такъв вид „заличаващи“ мутации се наричат „микроделеции“. Освен да бъде заличена, се случва и част от молекулата да се повтори два пъти. В такива случаи е налице микродупликация.

Какво могат да причинят тези аномалии?

Пример за състояние, причинено от микроделеция, е синдром на ДиДжордж, което се проявява с имунодефицит, вродени сърдечни аномалии, лицеви малформации и други проблеми с развитието.1 Честота на синдром на ДиДжордж е около 1 болно дете на 4000-7000 новородени.2 Другите подобни състояния са изключително редки и варират от 1:10000 до 1:50000.3

Неинванзивните пренатални тестове (НИПТ) включват възможности за скрининг за конкретни микроделеции и микродупликации. Имайки предвид рядкостта на тези състояния обаче повече бременни се чудят има смисъл те да се изследват? Отговорът категорично е ДА!

Възможно е по време на ултразвуково изследване Вашият лекар да забележи индикации за вродена аномалия.При около 6% от бременностите с абнормална фетална морфология се откриват микроделеции или микродупликации.4 Ако на база ултразвуково изследване или други показатели лекарят Ви подозира конкретно заболяване, поискайте да Ви насочи за подходящ тест с диагностична стойност.

Какво може да се случи?

Не всички случаи на микроделеции и микродупликации обаче се характеризират с абнормални резултати при рутинни изследвания. Такъв вид мутации с клинично значение се откриват при приблизително 1% от бременностите с нормална фетална морфология.4 При изследване, проведено с 6239 бременни жени в медицинския университет в Гуанси, Китай, чрез пренатално изследване са открити 15 случая на микроделеции (12 от които потвърдени с амниоцентеза) и 16 случая на микродупликации (9 потвърдени). От потвърдените случаи 3 са били на синдром на ДиДжордж, а останалите – на други редки състояния.5

Представените данни са от изследвания на множество микроделеции и микродупликации. Именно тук възниква проблем във връзка с превантивното тестване за конкретно заболяване, предизвикано от микроделеция. Когато се прави такъв вид скрининг за едно или няколко състояния, получавате информация само за изследваните аномалии, които са малка част от всички възможни. Единствените обективни критерии, по които може да се определи за кои състояния да се направи скрининг, остават честотата на съответното заболяване в общата популация и индивидуалният риск, установен на база рутинни изследвания.

Каква е разликата между скринингов и диагностичен тест?

Когато избирате да се доверите или не на даден скринингов или диагностичен тест, следва да се запитате доколко сте сигурни в информацията, която той дава. Скрининговите и диагностичните изследвания имат някои основни характеристики, които определят доколко са надеждни – чувствителност и специфичност. Чувствителността показва способността на изследването да даде положителен резултат, при наличие на аномалия, т.е. да засече аномалията, когато я има. Специфичността показва способността на изследването да даде отрицателен резултат, при липса на аномалия, т.е. да не засича аномалия, когато я няма. За да си спестите излишни притеснения, уверете се, че избраното от Вас изследване има висока чувствителност и специфичност.

Позитивната предиктивна стойност (ППС) е индикатор, показващ вероятността бебе с отчетен положителен резултат за наличие на аномалия реално да има съответната аномалия. Сред предлаганите на пазара НИПТ има такива с изключително ниска ППС – около 20% за синдром на ДиДжордж и до 5% за някои по-редки аномалии.6Това означава, че при тези изследвания, е много вероятно, ако получите положителен резултат, той да се окаже заблуждаващ и да Ви притесни напразно.

Надеждни ли са неинвазивните пренатални тестове в такива случаи?

Прилаганите технологии при НИПТ позволяват засичане на микроделеции над определен размер и при достатъчно висока фетална фракция (процент на бебешката ДНК, спрямо всичката ДНК, извлечена от кръвта на майката).7 Това означава, че някои мутации, дори на търсеното място, могат да бъдат изпуснати. Даже за големи мутации има вариации в чувствителността, които много зависят от конкретната технология.8

Към текущия момент, данните за клинични ползи от превантивни изследвания за конкретно състояние, причинено от микроделеция, при липса на клинични индикации, са ограничени и недостатъчни, за да се правят препоръки по отношение на тяхното прилагане. За Вас остава да прецените дали инвестицията си струва и до каква степен е достоверна получената информация.

Референции:

  1. Синдром на ДиДжордж » Институт по редки болести (raredis.org)
  2. What is the prevalence of 22q11.2 deletion syndrome (22q11.2DS) (DiGeorge syndrome) (DGS)? (medscape.com)
  3. Noninvasive prenatal testing for microdeletion syndromes and expanded trisomies: proceed with caution – PubMed (nih.gov)
  4. Prenatal Diagnosis by Chromosomal Microarray Analysis (nih.gov)
  5. Application value of NIPT for uncommon fetal chromosomal abnormalities | Molecular Cytogenetics | Full Text (biomedcentral.com)
  6. Panorama Prenatal Screening Test | Fetal Genetic Testing (natera.com)
  7. Non-invasive prenatal testing (NIPT) by low coverage genomic sequencing: Detection limits of screened chromosomal microdeletions (plos.org)
  8. Limited Clinical Utility of Non-invasive Prenatal Testing for Subchromosomal Abnormalities – ScienceDirect