Бременни жени преживяват инфекцията със SARS-CoV-2 по-зле от други,  въпреки че рисковете за плода са малки. Ялда Афшар е бременна във втория месец, когато през февруари миналата година  в САЩ  се появяват първите  доклади за COVID-19. Като акушер гинеколог в Калифорнийския университет  в Лос Анджелис  тя има професионален опит  с високорискови бременности и  знае, че респираторните вируси са особено опасни за бъдещите майки. Водена от идеята да открие възможно най-бързо търсените отговори за влиянието на SARS-CoV-2 върху здравето на бременните и ембриона,  Афшар  създава  регистър в САЩ, за да наблюдава жени, които са тествани позитивно за вируса по време на бременността. Работейки с колеги от цялата страна, тя набира и проследява участници  и вдъхновява повече от дузина сходни проекти, стартирали през 2020 година.

Днес, след повече от година в пандемията, изследователски групи от цял свят са установили, че бременни  жени, инфектирани със SARS-CoV-2, са с повишен риск от хоспитализация и по-тежко протичане на заболяването, отколкото жени на същата възраст, които не са бременни. Добрите новини са, че на бебетата им е спестена тежка респираторна инфекция и не се разболяват често. Проби от плацентата, от пъпната връв и от кръвта на майките и децата установяват, че вирусът рядко преминава от майката до ембриона. Въпреки това някои предварителни данни предполагат, че инфекция с вируса може да увреди плацентата и да окаже вероятни щети върху плода.

Да се ваксинират ли бременните жени или да не се ваксинират?

Много неяснота има и около безопасността на ваксините. Следвайки установени норми, нито един от главните производители на ваксини не включва бременни жени в първите си проучвания. Докато здравните системи по света се задъхват в борбата с пандемията,  регулаторите предлагат противоречиви или неясни  препоръки относно това дали трябва да бъде предложено ваксиниране на бременни жени. През януари  СЗО препоръчва ваксините с информационна РНК,  създадени от „Пфайзер“ и „Модерна“,  да бъдат предлагани само на бременни жени в най-висок риск – на тези, които работят на първа линия в пряк достъп с инфекцията, или  такива със съпътстващи заболявания, след консултация с личния лекар.

Рискове в пренаталния период

Известно е, че респираторните вируси представят заплаха за бременни жени, чиито бели дробове вече работят при утежнени обстоятелства, тъй като нарастването на матката измества диафрагмата нагоре, което намалява белодробния капацитет и  ограничава кислородния запас, разпределен между майката и плода. Обезпокоителен е и фактът, че  бременността потиска имунната система, и това прави жените по-податливи на усложненията от инфекция. Например, бременни жени, заразени с вируса на H1N1 през пандемията от 2009 – 2010, са били в повишен риск за преждевременно или мъртво раждане. Въпреки че първите  данни от Китай показват, че бременните жени не се повлияват по-зле от инфекция със  SARS-CoV-2 от небременни на същата възраст, докторите са скептични. Доверявайки се на примери от своята практика, те твърдят, че бременните жени боледуват по-тежко от останалите жени.

Множество доклади от цял свят потвърждават тези наблюдения. Анализ от 77 групови проучвания, публикуван миналия септември, изяснява, че бременните жени са високорискова група. Обзорът включва данни от повече от 11 400 жени с потвърден или предполагаем SARS-CoV-2, които са хоспитализирани  по време на бременността. Вероятността те да бъдат приети в интензивно отделение е  62 % по-висока, отколкото небременни жени на репродуктивна възраст, а вероятността за необходимост от инвазивна вентилация е по-висока с 88 %.

Бременни жени със SARS-CoV-2 имат по-високи  честоти на преждевременно раждане от тези без заболяването. Според данни от два регистъра, които проследяват повече от 4000 жени в САЩ и Обединеното кралство, 12 % от участниците в регистъра от Обединеното кралство раждат преди 37-ма седмица, докато в САЩ  15,7% от бременните с COVID-19 преживяват преждевременно раждане. Успокоително е, че вирусът до този момент не е свързан с чувствително увеличение на честотата на мъртво раждане или спрян растеж на ембриона. Повечето преждевременни раждания при жени със SARS-CoV-2 се случват в последните три месеца на бременността, когато плодът има най-голяма вероятност за здравословно развитие.

Предава ли се COVID-19 от майката на бебето?

Един от недобре проучените въпроси, свързан с пандемията COVID-19, е дали инфекцията може да се предаде от майката на бебето. Изследвания, публикувани през последния декември, показват, че при 82 бременни жени, които са носители на SARS-CoV-2, не са открити  никакви доказателства за вируса в кръвта и пъпната връв на плода и нито едно от 48 тествани бебета не се оказва позитивно с вируса при раждане. Изследователите подчертават като щастливо предимство, че новородените от инфектирани майки се чувстват добре. По-сложен е въпросът дали имунитетът на майката се предава на бебето. Въпреки че са открити антитела за SARS-CoV-2 в  кръв от пъпна връв, все още не е ясно доколко те защитават ембриона.

Известно е, че тежките вирусни инфекции при бременни жени са свързани с повишен риск за депресия и разстройства от аутистичния спектър при децата им. Все още няма доказателства относно влиянието на SARS-CoV-2 в тази посока, но непубликувани данни предполагат, че са възможни плацентни промени, предизвикани от вируса,  които  могат да причинят увреждания на мозъка на новороденото.

Всичко това убеждава все повече акушер-гинеколози, подкрепяни от световни изследователски и здравни организации, че бременните жени трябва да бъдат приоритетно ваксинирани срещу COVID-19, за да получат сигурна защита за себе си и своите деца. Пред изследователите остават  още много  отворени въпроси –  какво е нивото на разпространение на инфекцията сред бременни жени, дали те са по-податливи на заболяването и какъв е неговият отзвук  във  всяка конкретна фаза от бременността и в периода на постпарталното възстановяване.

Източник:

https://www.nature.com/articles/d41586-021-00578-y