Престижното медицинско научно списание The new England journal of medicine  наскоро публикува обзорен материал за развитието на неинвазивните пренатални тестове (НИПТ), от разработването на технологията до днес.

Приложението на технологията, стояща в основата на съвременните НИПТ тестове, е един от най-успешните примери за навлизане на молекулярно-генетична диагностика в медицината. Само за десетилетие изследванията, базиращи се на анализ на свободно циркулираща ДНК от плода по време на бременност, претърпяха развитие, което доведе до цялостно преобразяване на пренаталната грижа. Към 2018 год. повече от 6 милиона бременни жени са се възползвали от НИПТ, с цел надежден и безопасен скрининг за най-честите хромозомни аномалии при плода.

От идеята за теста до въвеждането му в практиката

Преди 20 години изследователите установяват за първи път наличието на т.нар. свободно циркулираща клетъчна ДНК. Това е генетичен материал, който се намира в кръвта в свободна форма, извън клетките. По време на бременност в кръвта на жената се открива такъв тип ДНК и на плода, наричана още фетална ДНК. Именно това откритие става двигател за разработването на тестовете, които днес могат да дадат отговор за наличието на генетични аномалии при плода, още в много ранен етап от бременността (9-та гестационна седмица).

Днес НИПТ тестовете се прилагат широко и многократно са доказали своята клинична значимост и предимства пред стандартните методи за проследяване на бременността. В три мащабни проучвания, НИПТ са сравнени с биохимичния скрининг, масово използван за оценка на риска от хромозомни аномалии. И при трите проведени проучвания е установено, че броят на фалшиво положителните резултати, получени в резултат на НИПТ, е значително по-нисък в сравнение с биохомичния скрининг. По-малкият брой фалшиво положитени резултати означава по-малко инвазивни процедури за потвърждаването им, които носят риск от спонтанен аборт или други усложнения на бременността.

Други проучвания показват, че от 2012 г. до момента се наблюдава до 76% намаляване на случаите, в които се прибягва до пренатални инвазивни процедури (амниоцентеза и хорионбиопсия), като този спад се дължи в най-голяма степен на използването на неинвазивните пренатални тестове (НИПТ).

Приложение и обхват на неинвазивните пренатални тестове (НИПТ)

Безспорно НИПТ привличат към себе си все по-голям интерес, както на лекари и пациенти, така и от страна на институциите в много страни. В Европа и САЩ вече се прилагат различни подходи и стратегии, за да може НИПТ да станат обект на публично финансиране от различни пренатални скринингови програми, като желанието е в близко бъдеще те да включват всички бременни жени, а не само тези, при които са на лице определени рискови фактори.

Същевременно НИПТ разширяват своя обхват и докато само преди няколко години се прилагаха единствено за синдром на Даун, днес те включват анализи и за други по-тежки хромозомни аномалии, за някои дефекти на половите хромозоми, както и за синдроми, свързани с микроделеции. Съвсем отскоро НИПТ започнаха да се използват и за установяване на заболявания, свързани с мутации в единични гени, някои от които могат да се унаследяват от родителите, а други – да възникват спонтанно.

Прецизиране на методиката

Натрупването на специфични знания за биологичните механизми, влияещи върху резултатите от НИПТ, позволяват разработването на все по-прецизни методи за качествен контрол и идентифициране на факторите, имащи значение за получаване на точен резултат.

Изследователите оценяват достатъчното количество на фетална ДНК в кръвта на майката като една от най-важните предпоставки за успешен анализ. Макар, че са налични няколко метода за определяне на количествата на фетална ДНК в клиничните лаборатории, не всички извършват тази стъпка рутинно. При определени състояния като ранна бременност или при приложение на методи за асистирана репродукция, може да се наблюдават занижени количества на фетална ДНК. Налице е и обратна корелация между теглото на майката и количествата на фетална ДНК. Причина за това са процесите на възпаление и отмиране на клетки, които се случват с повишени темпове в случаи на затлъстяване. Други случаи, при които се наблюдават занижени нива на фетална ДНК са при тромбоемболични заболявания, прием на хепарини и дефицит на витамин В12.

Разширява се и наборът от физиологични фактори, за които са на лице доказателства, че могат да доведат до получаване на фалшиво положителни резултати. Сред тях са:

  • Плацентарен мозаицизъм (само част от клетките на плацентата са засегнати от аномалия);
  • Фетален мозаицизъм (аномалията засяга само част от клетките на плода);
  • Фетална смърт на единия плод при близнаци (синдром на изчезващия близнак);
  • Рак (Ходжкинов, Неходжкинов лимфом; друг тип лимфом; рак на гърдата; колоректален рак; хронична миелогенна левкемия; множествена миелома);
  • Предходна трансплантация на орган или костен мозък;
  • Медицинско състояние/лечение, което засяга качеството на циркулиращата ДНК (автоимунно заболяване; дефицит на витамин В12; чернодробна холестаза на бременността).

Специалистите са единодушни, че е необходимо преди провеждане на НИПТ да се познава в детайли медицинската история на бременната жена и наличието на тези състояния да се взима предвид, при интерпретацията на резултатите.

В България НМ Дженомикс е официален представител на немския Пренатест (повече информация за изследването ТУК), първият неинвазивен пренатален тест в България и Европа, който изследва за Синдром на Даун и най-честите хромозомни аномалии при плода. Отскоро българските пациенти вече могат да се възползват и от теста Джийн Сейф (повече информация за изследването ТУК), който изследва за дефекти в определени гени, свързани с развитието на тежки генетични аномалии, които оказват значително влияние върху качеството на живот.