Един от най-сериозните здравословни проблеми, пред които са изправени развитите страни в последните години е затлъстяването. България също не остава встрани от тази неблагоприятна тенденция – по данни от скорошно проучване близо една четвърт от пълнолетните българи са със затлъстяване1.

Затлъстяването води до редица съпътстващи заболявания – сърдечно-съдови, диабет, проблеми със съня и др. Един по-специфичен случай е затлъстяването при майките, което също отбелязва тенденция към увеличаване. Освен че има своите преки ефекти върху бременната и плода, то оказва влияние и върху качеството на ултразвуковите изображения при пренаталната диагностика.

Двама британски учени провеждат изследване2 върху връзката между индекса на телесната маса на майката (BMI) и необходимостта от повторен ултразвуков преглед за фетални аномалии. Изследването има за цел също така да определи дали гестационната възраст при първоначалния преглед оказва влияние върху броя на необходимите ултразвукови прегледи за успешно извършване на скрининга.

Изследването се базира на индекса на телесната маса на 1000 жени с едноплодна бременност, които са родили в рамките на двумесечен период в болнично акушеро-гинекологично отделение и данните от извършените ултразвукови дородови изследвания. Използван е статистически анализ, за да се определи връзката между индекса на телесната маса и броя на необходимите ултразвукови прегледи за успешно извършване на скрининга, и между гестационната възраст и броя на ултразвуковите прегледи необходими за успешен скрининг.

Резултатите показват, че броят на прегледите, необходими за успешно извършване на ултразвуковия скрининг за аномалии е директно свързан с повишаващия се индекс на телесната маса (BMI), като при жените със затлъстяване са били необходими повече опити за успешното извършване на скрининга за аномалии. При 52.1% от жените със затлъстяване е бил необходим повече от един преглед за успешно извършване на скрининга в сравнение с 27.4% при жените, които нямат затлъстяване. При 12.5% от жените със затлъстяване са били необходими повече от два ултразвукови прегледа в сравнение с 2.35% при жените без затлъстяване.

Не е установена връзка между гестационната възраст и успешното извършване на изследването, което предполага, че отлагането на скрининга за аномалии за 20 седмица + 6 дни (или дори по-късно) не би предоставило решение за намаляване на необходимостта от повторни прегледи.

Тези резултати предоставят важна информация за консултирането на жени със затлъстяване във връзка с пренаталните изследвания за фетални аномалии. Необходими са допълнителни усилия за оптимизиране на методите и избора на време за ултразвуков скрининг, с цел постигане на по-добри резултати.

1. Тодорова,  М. (2014). Четвърт от българите с тежко затлъстяване. В. Монитор, 25 април 2014 г.  (http://www.monitor.bg/article?id=426500).

2. Hunsley, C. & Farrell, T. (2014). The influence of maternal body mass index on fetal anomaly screening. European Journal of Obstetrics & Gynecology and Reproductive Biology, 182, pp. 181-184